ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Издателство Бяло Братство

София 2006

Песни от Учителя

Трето допълнено издание

Редактор Петър Ганев

Съставители

Георги Стратев

Йоанна Стратева

Станка Желева

Пенка Кадиева

Петър Ганев

© Общество Бяло Братство – България, 2006

© Издателство Бяло Братство, София, 2006

ISBN-10 954-744-076-4

ISBN-13 978-954-744-076-0

Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно

(1864–1944)

Когато Природата се обновява, птичките пеят.

В началото на всяка Божествена култура хората пеят.

Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят.

(Из най-старата книга на света)

Път, Истина и Живот – това са трите основни тона на

идеалната хармония, която съществува във Вселената.

Върху нея се гради Разумният живот.

Мелодията е музикалният идеен зов на човешката душа

към Бога. Хармонията е отговорът на Бога.

ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВО ИЗДАНИЕ

Песните в този сборник са въплъщение на малка част от вниманието, любовта и значението, които Учителя отдава на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората – у тези, които живеят с Неговото слово. Тяхната поява на бял свят е едно естествено явление, тъй като са рожба на свещен проблясък, в който една Божествена идея се превръща в музика.

Предлаганото издание е съставено от два раздела. Първият от тях, озаглавен Братски песни, съдържа произведения, които бяха дадени и имаха широка популярност преди още Учителя да открие окултната школа, в която по-късно добави и окултните упражнения, съставящи втората част от сборника – Песни от Учителя. Тези последни упражнения са родени по време на лекциите на Учителя, когато той опитваше въздействието на една нова, непозната дотогава музика върху съзнанието на своите ученици.

И в първия раздел има много песни, също дадени от Учителя, и затова в коментара в края на сборника е посочено кои от песните са негови и кои са написани от ученици по негови мотиви, и най-накрая – кои са от други автори. Характерно за песните в първата част, Братски песни, е, че носят белега на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението във всеотдайното и сърдечно отношение на човека към Небесната милост, която му е дарил Живота. В предаността и вярата, които лъхат от тези песни, стъпилите на пътя на възхода намират упование и чиста радост.

Упражненията във втората част, Песни от Учителя, наречени окултни музикални упражнения, имат съвсем друг характер. В тях е проведено нещо ново, неизвестно на досегашната музика – строеж в мелодията и музикалната архитектоника, който носи вътрешна сила. Това не са обикновени песни, а мелодии, които се свързват със Словото така, че изразяват неговата музикална еднозначност. Всички те са дадени от Учителя. Само някои от тях, при които това е отбелязано, са създадени в сътрудничество с ученици музиканти. Песните имат духовно превъзпитателно значение. Те внасят в съзнанието нов елемент и вграждат в човешката душа нова стойност.

Който познава дълбокия смисъл на Словото, лесно ще си обясни как то може да се превърне в песен и магия – с власт да преобразява човека, като разширява хоризонта на мисълта, дава живителна топлина на чувствата и могъщ размах на творческата воля.

В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-могъщите средства за духовна работа. Затова всяко от предлаганите упражнения със своята мелодия и ритъм оказва въздействие върху слушателя. То докосва определени струни в душата и поощрява духовната дейност в определена посока.

Както всичко, което Учителя дава в работата си със своите ученици, така и тези песни имат характерна окраска на голяма, неподдаваща се на анализ самобитност, подходяща за високите задачи на Новото учение – кълн от предвечната Истина, което тук, у нас, в лицето на Учителя е намерило оригинално превъплъщение. Неговият стожер е святата Христова дума Любов.

Песните в този сборник имат и друго интимно и загадъчно съдържание, което още по-малко подлежи на обикновена музикална преценка, защото предназначението им съществено се различава от това на останалите песни.

Четците и любителите на тоя вид музика, присъствали при раждането на тези песни (а те не са малко, защото Учителя, както бе споменато по-горе, пееше или свиреше на своята цигулка по време на някоя утринна беседа), са доловили най-добре вътрешната психологична причина за тяхното появяване и прякото им въздействие върху себе си. Те са свидетели как Словото става песен, приобщило всички, които съзнателно вървят по пътя на

ученичеството към изобилния Живот.

Известно е, че хората по различен начин разбират и оценяват дадена творба, но онези, които познават кротката радост на Духа, са оценили песните на Учителя най-дълбоко и ги носят като скъп дар в своите сърца.

София, 1949 г.

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРО ИЗДАНИЕ

Настоящият сборник съдържа песни и инструментални творби от духовния учител Петър Константинов Дънов – Беинса Дуно (1864–1944), основоположник на Духовно общество Бяло Братство в България, и от негови ученици.

За база на това издание служи сборникът Песни от Учителя, отпечатан през 1949 г. в София под редакцията на Мария Тодорова. Използвани са още и сборниците: Песни на Всемирното Братство (1921–22), Песни от Учителя (1938, 1944) и Братски песни (1941).

За първи път се публикуват шестнадесет творби от Учителя и шест текста към негови мелодии и теми. Включени са и десет песни на негови ученици, непубликувани в изданието от 1949 г., но имащи присъствие в музикалния живот на Общество Бяло Братство.

Направени са необходимите корекции на метроритмичната организация, съответстващи на строежа на музикалната мисъл. Редакцията е осъществена с възможното максимално спазване на принципа на класическата прозодия (рrоs – според, оdе – напев) за съвпадане на силно музикално време със силна (тежка) сричка от текста. Поставени са метрономни темпа, като са използвани сведения от изтъкнати братски музиканти – Филип Стоицев, Ирина Кисьова, Мария Златева, Катя Грива. Коментарът към песните следва изданието от 1949 г., но е съответно коригиран и допълнен с нова информация.

Благовест Жеков

София, 1999 г.

ВСТЪПЛЕНИЕ КЪМ НАСТОЯЩОТО ИЗДАНИЕ

В тези встъпителни думи е представен процесът на подготовка на последното издание, мотивира се нуждата от редакция на песните, накрая се определя методът на работа и

екипът, осъществил редакторския процес.

Известно е, че Учителя Петър Дънов никога не е записвал лично своите песни. Най-често той е изсвирвал първоначално на цигулка дадено окултно упражнение и впоследствие устно го е преподавал в школските си лекции. Ако в момента на създаването е присъствал музикант, той е записвал упражнението като нотен текст. Днешните поколения са признателни на всички музиканти, свършили тази толкова отговорна работа. Сред тях са проф. Асен Арнаудов, Боян Икономов, Лиляна-Цветана Табакова, Мария Тодорова, Матей Калудов, Христо Дързев и други. За съжаление много песни и мелодии са останали незаписани.

В нотописа на първото издание на песните на Учителя Петър Дънов, съставен и публикуван от Мария Тодорова през 1949 г., съществуват немалко грешки. Самата Мария Тодорова е споделяла с мен, че сборникът е подготвен твърде набързо поради неблагоприятните политически условия. От друга страна, използвала е нотни записки по време на лекции, не винаги правени от професионални музиканти.

Ако сборникът на Мария Тодорова се сравни с предишното издание от 1938 г., могат да се открият доста разлики. На практика с течение на времето някои песни са претърпели два вида промени: едни са доразвити, а други, според мен, са опростени за удобство на изпълнители с недостатъчна музикална подготовка, от което са изгубили от своя енергиен заряд. В практиката са се наложили като по-благозвучни и редица промени във височината на някои тонове, в други случаи ритмичните фигури са намерили по-естествено звучене. В това отношение съществуват много примери, но анализирането им не е предмет на настоящия предговор.

От гледна точка на нотния правопис, настоящото трето издание се придържа към изискванията на съвременните нотни издателства, установени в правилата на музикалната теория. Това в най-голяма степен се отнася до логическите акценти в поетичния и музикалния текст, разпределени синхронно в дадения размер на песента. Друг важен фактор е хармоничният строеж на мелодията, чиито посоки оформят музикалните образи.

Целта на редакторската работа е оптимално да съхрани музикалния и словесен текст, разполагайки го логично в съответни размери, съобразени с хармоничния строеж на мелодията. Според нас, подборът на тоналностите при Учителя не е случаен. Той изра-

зява връзката между цветове, тонове, планети и числа, и всеки опит за по-удобно транспониране отнема нещо от цвета на звученето.

От чисто историческа гледна точка, пръв Филип Стоицев сложи начало на редакторските бележки и обсъждания. По-късно един голям екип, в който участваха Георги Стратев, Йоанна Стратева, Станка Желева, Пенка Кадиева и авторът на този текст, започна методична и продължителна редакторска работа. Въпреки различните мнения по определени проблеми, процесът напредна в хармония и разбирателство. През 1999 г. Благовест Жеков публикува собствен вариант на песните. Неговият сборник притежава редица преимущества: решава част от проблемите на нотописа и въвежда за първи път фонетични транскрипции на латиница. Несъмнено достойнство на настоящото издание са

обогатените и допълнени обяснителни бележки към всяка песен, заедно с речника на музикалните термини в края на книгата. Най-голямото предимство обаче е в колективната работа, където повече хора с различна чувствителност и нагласа дискутират професионално и стигат до по-обективни резултати.

Петър Ганев

София, 2006 г.

МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА

Ние разбираме музиката в малко по-друг смисъл. Аз говоря за съзнателната музика, не за статичната. Вече излизаме от областта на механическата музика и влизаме в органичната,

която постоянно се изменя.

В новата органична музика първо ще внесете хармония в мислите, чувствата и постъпките си. Тогава, като певци, ще имате отзвук – от Невидимия свят ще ви дойдат на помощ.

Вие не можете да бъдете музикални, ако мисълта ви не е музикална, ако чувствата ви не са музикални, ако постъпките ви не са музикални и ако музикално не гледате на всичко, което

става в света. Ние живеем и се движим в Бога и в това движение има хармония.

Песента не само трябва да има глас, но в нейните тонове трябва да се вложи съдържание и смисъл. За да може човек да пее или свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен подтик. Без идея няма песен. Музиката внася в душата на човека широта, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода.

Всяка песен трябва да носи Светлина, Топлина и Сила. Природата цени тонове, които имат Светлина, Топлина и Сила. Те са Божествено благословение на света.

Музиката, пеенето имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяването на човека. Чрез музиката можете да създадете в себе си характер.

Вашето щастие в света зависи само от музиката. Защото Животът е цяло изкуство – той е най-голямата музика, която съществува в света.

Словото Божие, това е музиката на Живота. Без Любов, без Мъдрост и без Истина Словото не може да се изговори. Човек не може да говори музикално, ако не говори Истината.

Любовта, това е най-висшата музика. Ако не мислите, не можете да пеете. Мислете право, приемайте само чисти мисли, за да пеете и свирите добре.

Немислимо е да станеш гениален без музика. Геният е човек, попаднал в музикалното течение на Природата.

Онази музика, която дава еднакво разположение на ума, на сърцето и на тялото, е музика на Природата. Под думата Природа разбирам света на хармонията, мястото, откъдето е излязла музиката.

Природата във всяко направление работи музикално. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Който спазва законите на Природата, може да стане певец.

Певецът и музикантът трябва да имат добре развито ухо, за да схващат и предават правилно тоновете, които идат от Възвишения свят.

Когато Орфей свирел и пеел, цялата Природа оживявала: растения, птички, животни, реки – всичко започвало да се движи и да играе. Такъв трябва да бъде истинският музикант. Бих желал, когато излизате в Природата, да се вслушвате в нея. Един музикант, който има развито ухо, ще чуе там това, което никога в живота си не е чул.

Вие не сте се вслушвали в течащите извори – каква приятна музика има между малките камъчета! Идете в гората – там ще чуете такива симфонии, арии!

Музиката е един от начините Природата да оживее във вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите, всичко наоколо ще оживее.

Аз искам да се запознаете с окултната музика, да черпите сили и вдъхновение от Живата природа.

Окултната музика е музика на образи и картини. Когато пеем, винаги трябва да се произведе картина – да изпъкват не обикновени мъртви картини, а живи.

По какво се отличава окултната музика от обикновената? По своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.

Всички трябва да се стремите в пеенето ви да има яснота и мекота. Ако пеете тихо, меко, ще привлечете около себе си същества от по-висока култура. Стремете се да пеете тихо, защото тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево.

В окултната музика ние искаме да пеем не както хората пеят, а както Ангелите пеят. Чрез музиката можем да привлечем Ангелите – те ще се заинтересуват от нас. Ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ Те ще кажат: „Много добре, ние ще ви дадем нашето присъствие и съдействие.“

Идейни песни на Земята няма, идейни песни има само при Ангелите.

Природата е вложила във всеки човек специфична музика, с която да си помага при мъчнотиите на своя живот.

Аз искам да пеете за себе си – подразбирам не лично за себе си, а за Божественото вътре във вас. Като изпеете някоя песен за себе си, ще почувствате разположение на духа. Всички окултни школи на миналото и днес си служат с музиката като метод за възпитание и самовъзпитание. Ако човек употреби един от музикалните методи за трансформиране

на съзнанието си, за половин или един час ще бъде в друга гама на Живота, далеч от своята мъчнотия. Сега именно, при условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката, това е един от Божествените методи за тониране. Ако някой изпее упражнението Бог е Любов както трябва, той ще се преобрази – каквито болки има, ще изчезнат, ще бъде радостен, весел и ще се подмлади.

Музиката трябва да остави у човека едно радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество.

Нека всеки сам си каже: Аз трябва да стана музикант, аз трябва да обичам, аз трябва да мисля право!

Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата си.“ Аз пък казвам: пейте и възпявайте Господа с Духа си, с душата си, с ума си и със сърцето си. Всичко у вас, от

краката до космите на главите ви, всичко да пее!

БРАТСКИ ПЕСНИ

Зората на Новия живот

2. И птички въздуха изпълнят

с възторг и сладки песни в хор,

хармонията да допълнят

в големия Небесен Двор

Припев:

В новия светъл тоз живот, (2)

живот на Любовта;

в новия светъл тоз живот,

живот на Благостта;

в новия светъл тоз живот,

живот на Радостта.

3. Трепти зората лекокрила

и буди нашите души;

като любяща майка мила

подканя всекиго: „Стани!”

Припев

4. Лъчи от Любовта ни вливат

в гърдите жива топлина,

със сладка вяра ни повдигат

в крепост и виделина.

Припев

5. О, тез лъчи от Бога идат,

те пълнят нашите сърца

и шепнат сладко, как Той вика:

„Елате, моите деца!”

В новия светъл ...

Припев

Излязъл е сеяч

1. Излязъл е сеяч да сее

прекрасно благо – нов живот.

И сее той, и тихо пее

пред всеки дом и всеки род:

Припев:

Безценен дар е Любовта,

красиво чувство – Обичта,

и благо дело – Милостта,

обилен извор – Мъдростта.

2. И който чуе, в миг потръпва

от тоя благ и мил напев;

и просиява, и възкръсва,

и благославя тоз посев.

Припев

Любов Вселената облива,

от обич грее всяка твар,

живот в живота се прелива –

тук няма вече млад и стар.

Припев

Братство, единство

Ще се развеселя

Изгрява ден тържествен

1. Изгрява вече ден тържествен,

предречения ден Божествен,

на дните диадема

със светлина голяма.

Припев:

Елате да живеем

във Любовта чудесна.

Елате да приемем

таз благодат небесна,

що живота обновява

и вечно тя го подмладява.

2. И носи радост за душата,

и прогласява свободата,

и мир с любов пресвята

за всички на земята.

Припев

О, ден прекрасен, вечно благо,

кому за тебе не е драго?

За всичките години

по-скоро обнови ни!

Припев

Благославяй

Събуди се, братко

1. Събуди се, братко мили,

от дълбок сън ти стани

и веригите вековни

от нозете си снеми.

Пр. Любовта е твоя майка,

твоя сила, твой пилот:

тя ще те изправи крепко,

тя ще ти дари живот.

2. Напусни затвори тъмни,

вън е вредом светлина;

мир и радост те очакват

и блажена сетнина.

Пр. Любовта е твой учител,

живо слово да ще ти,

на добро ще те научи,

в мъдрост ще те посвети.

И на брата си продумай

сладка дума с потик нов;

ти сърцето му да стоплиш

с твойта искрена любов.

Пр. Любовта е твой спасител,

нея в помощ призови:

тя душата ти от гнета

скоро ще освободи.

Любовта е извор

1. Любовта е извор,

тя живота ражда

и пресвята длъжност

в него кротко всажда -

все напред да ходи

в стремеж към Доброто,

що е съвършено

горе на Небето.

Припев:

Работи със нея

в милости желани,

помощта носи й

за души страдални.

2. И туй непрестанно

върши тя самата,

като нежна майка

всекиму в душата

постоянно сади

семенцата драги,

от които никнат

добрините благи.

Припев

3. Таз велика тайна

кой добре разбира,

свойта душа мила

сутрина разкрива,

както кринът бели

на роса небесна

и на слънчевата

светлина чудесна.

Припев

4. Слънцето, което

оживотворява

о време човека

топло озарява;

буди и възраства

в него семенцата

и му пълни тайно

с добрини душата.

Припев

5. Плодове тъй сладки,

в Любовта узрели!

Най-блажен ще бъде тоз,

който ви вкуси,

в жилища небесни

вечно ще живее,

пред престола Божи

песни ще да пее.

Припев

Стани, стани!

Страдна душо

2. И гладувам, и жадувам,

тях очаквам денонощно.

Ти ме, Боже, благославяй,

при Теб близо аз да бъда

и утеха в Теб да найда.

3. Твоя светъл лик да гледам

и величието Твое;

да науча Теб да любя.

В таз любов към Тебе, Боже,

да намеря мощна сила.

4. Във подвизи — съвършенство

да познавам милостта Ти,

превеликата Ти тайна,

що разкрива на човека

суетата на живота.

5. Всичко грешно на земята

е преходно, мимолетно.

Само Ти си вечен, Боже,

Тебе хвалим, Тебе славим,

Теб ще славят вековете.

Изгрей ти, мое Слънце

2. Огрей небето и земята,

лазурни поднебесен шир;

развесели ми днес душата,

в трептенията си безспир;

о, дай ми тоз живот и мир!

Припев:

Живот и мир, живот и мир,

и мир и мир, живот и мир,

о, дай ми тоз живот и мир!

3. Единствено си ти, което

изпълваш всичко със любов

и подновяваш всичко вехто;

светът чрез теб ще бъде нов,

ти вечно си света любов.

Припев

Света любов, света любов,

любов, любов, света любов,

ти вечно си света любов.

Шуми

2. И вятър вее,

където си ще.

Листата горски отговарят

на неговия зов: повтарят

любимата си песенчица,

игрива като ладанчица.

И вятър вее,

където си ще.

3. Мой ветре, буйно

задухай сега!

Носи Божествената мага

и освежаваща прохлада;

пречиствай задушливи хижи,

разсявай тежки земни грижи.

Мой ветре, буйно

задухай сега!

4. Задухай, ветре,

светът разведри!

При чисти мисли, нежни чувства,

цъфтят Божествени изкуства;

навред да просияе радост,

навред да диша свежа младост!

Задухай, ветре,

светът избистри!

При източника

2. Към него пътник уморен

усилно се стреми с надежда.

С дълбока скръб обременен,

той нов живот си там отрежда,

отрежда, отрежда,

той нов живот си там отрежда.

3. И пита той: „Да пийна ли

от твоята водица чиста,

да освежа очите си,

душа си страдна да очистя,

очистя, очистя,

душа си страдна да очистя?

Да отпочина ли, ръце,

лице, нозе си да измия

от тоз световен прах, сърце,

покрито с рани да разкрия,

разкрия, разкрия,

покрито с рани да разкрия?“

5. – „Склони, о, пътниче злочест,

глава си морна, утолявай

безмерната си жажда днес

от мен и в мен се ти надявай,

надявай, надявай,

от мен и в мен се ти надявай!

6. Гласа ти мъченишки чух,

приех и твойта жалба мила.

Аз съм велик Божествен Дух

и ще ти дам Живот и Сила,

и Сила, и Сила,

и ще ти дам Живот и Сила.

7. Ела, ела и пий от мен,

о, мило Божие създание.

Настъпи веч последен ден

на всяка мъка и страдание,

страдание, страдание,

на всяка мъка и страдание.“

Напред да ходим

2. Земята с чисти мисли

да оградиме здраво,

и злото всепорочно

да победиме с право.

Припев: Кат вихри...

3. На слабите да носим

подкрепа и обнова,

на страдущите — милост

и свободата нова.

Припев

4. Във бездната да слезем,

хоругва да поставим

и падналите братя

от мъка да избавим.

Припев

5. Тогава да отворим

на новий град вратите,

в Йерусалим да влезем –

света на светлините.

Припев

На Учителя

2. Господи, ти мой Учител,

в стъпките Си ме води,

и кат мощен покровител, всякога към мен бъди. (2)

3. Дай ми Твойта мъдрост свята,

и Божествена Любов,

за любов към всички братя винаги да съм готов. (2)

И във дни на изпитанье,

Ти бъди ми канара;

тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра. (2)

И когато стана жител

на невидимия свят,

О, любезни мой Учител, дай ми Твойта благодат! (2)

Милосърдието

2. Всичко – драго, мило и в Любов живее,

и цъфти, и върже, и расте, и зрее –

пролет, лято, есен и през цяла зима,

откогато хора на Земята има. (2)

3. И щом пътник морен мине край градина,

всяко живо клонче весело му кима –

плодове узрели без корист предлага

с непресторна нега и усмивка блага. (2)

4. Бедни и богати, здрави или болни,

и по всяко време, тука са доволни,

че сменяват в Радост грижите, хомота,

и с утеха виждат смисъл във живота. (2)

5. Затуй, който дири истинска победа,

рай такъв прекрасен нека си отгледа;

няма да се свърши щастие за него,

ще го благославят и Земя, и Небо.

Сърдечен зов

Благословен Господ

Благословен Господ Бог наш

на всички векове;

благословен Баща наш

на Светлите духове,

на Светлите духове,

на Светлите духове,

на Светлите духове,

на Светлите духове.

За Небесния цар

Време е да вървим

1. Време е да вървим,

злото да победим,

мира да въдворим,

Христа да възцарим!

Правда ще въведем,

свобода ще дадем

и през всичките дни

верни ще сме ний.

Припев:

Да царува Любовта!

Да царува Благостта!

Бог е царят на света,

Той в пътя ни е светлина.

2. Бързо да полетим,

мощно да възтръбим,

радост да възвестим,

вяра да съживим!

Ще огрей пак света

в първата красота,

свобода, мир и ред

ще владеят вред.

Припев

Поздрав на Учителя

2. Обвити в мрак до този час,

ний бяхме роби на греха,

но чухме твоя кротък глас

и лъхна към нас топлина.

Припев: Добре дошъл...

3. Учителю благословен,

ти ни сърцата обнови,

запали огън в нас свещен

и сладки думи оживи.

Припев

4. Учителю, наш скъпи гост,

привет от нас ти приеми;

със радост ний готови сме

да жертваме живота свой.

Припев

Сине мой, пази Живота

2. Ти си тоз живот реален,

синко, себе си познай!

Твойта сила е голяма,

дните твои нямат край.

Ти създаваш всеки подтик, благородния стремеж, идеалите високи и красивия копнеж. (2)

3. Тази плът ти е одежда,

а земята – школен чин;

ти живееш и се учиш

като малък Божи син.

Дързост, мили мой животе, с теб е Божата Любов! Тя зове те все нагоре – в съвършенство и свят нов. (2)

Росна капка

2. Всяка сутрин във росата

ще си къпеме сърцата

като слънчеви лъчи; (2)

и ще пеем нови песни със мелодии чудесни, сводът красен да ечи. (2)

3. И тъй, чисти, в бели дрехи,

и препасани с доспехи

на Великата любов, (2)

ново царство ще направим, Бога нашего да славим всеки ден, во век веков. (2)

Аз съм бялото кокиче

2. Радост нова ви показвам с чашка ранобудна и за пролетта разказвам приказчица чудна. (2)

Че след мене теменужка у вас ще гостува, че със тая мила дружка славей ще се чува. (2)

3. Че агънца ще заблеят в ливади зелени, че орачи ще засеят ниви наторени. (2)

Златни класове ще зреят в тези чудни ниви, Ангели ще славят Бога с песни най-красиви. (2)

Напред, чада, напред

2. От новото небе

Спасителят ни днес зове:

я, чуйте тоя зов – носете Правда, Мир, Любов! (2)

3. Тук долу няма мир,

неправдата е в длъж и шир;

разсейте бързо днес за мир и правда блага вест! (2)

4. Напред, чада, напред,

носете Словото навред!

Без страх в живота нов, носете Правда, Мир, Любов! (2)

Славейчета горски

2. Наште песни са ронливи,

те ни носят радост вечно;

хем са живи, хем игриви, като поточе бързотечно. (2)

3. Ето, чуйте как се лее

песента ни в тишината,

и се лее, и люлее като струя във душата. (2)

4. От гласа ни тих и строен

всяко зло ще се прокуди;

нови воин – млад, достоен – с песните си щем пробуди. (2)

5. Пейте, пейте, мили птички,

тъй се истински живее,

пейте, пейте дружно, всички – целий свят със вас да пее. (2)

Небето се отваря

2. Христос отгоре слиза

във Своята държава

с могъщество и сила, във всичката Си слава. (2)

3. Елате, братя, всички,

облечени във бяло,

да Го посрещнем с радост, тържествено и славно. (2)

4. Той иде на земята

безкрайно да царува,

живот във истината на всички да дарува. (2)

5. Благословено царство

на Бога Триединний

от сега и до века, през всичките години. (2)

О, Учителю благати

2. Пратеник си ти от Бога

всред измъчени души,

мир, любов ти в нас да влееш, нов живот, честити дни. (2)

3. В скърби, мъки и неволи

само ти си наш подслон,

ти утеха ни донесе, мой Учителю, поклон! (2)

4. Твойте думи – бисер чисти,

твоят образ – светлина,

о, Учителю честити, влей в сърца ни топлина! (2)

Дързост в Христа

1. Дързост във Христа, другари,

с Него да вървим напред,

Той е царят на живота

царството Му е навред,

е навред.

2. Дързост във Христа, другари,

да вървиме все напред!

Бог – Христос ни в пътя води,

Той е мощен цар навред,

цар навред.

3. И тук долу, и там горе,

в мировете без конец,

всъде само Той царува,

Той е скиптър и венец,

и венец.

4. Управлявя, благославя -

всичко в мъдрост да расте,

плодове на правда свята

в жертва да Му принесе,

принесе.

5. Ето, днес ни горе викат,

към небето да вървим,

че там радост ни очаква,

нов град да си съградим,

съградим.

6. От смъртта не се плашете,

не загива същността,

туй, що смърт зовеме тука,

за небето е врата,

е врата.

Слава Божия

Към Сион

2. Плътта ще победиме

със смелост в подвиг нов;

сърцата ще стопиме

с Христовата Любов.

Сияй, свети Сионе, ний бързо веч летим, на Бога скоро в тебе с Дух ще се поклоним. (2)

Слънцето на Любовта

Ти си проявената Любов

Идват дни на Радост

Към Рила

1. Към Рила с мощна мисъл

летим ний всеки ден.

В гърдите с туй желание

живеем в свят нетлен.

2. Отново ще се срещнем

при рилските очи.

Тук чудната цигулка

с нов тон ще зазвучи.

3. Душите ни – цигулки

ще леят красота,

защото с тях ще свири

Доброто, Любовта.

4. Ще идем ний на Рила,

ще видим Мусала,

безкрайната Природа

и своя мил Баща.

Псалом 91

На белия цвят

1. Нагоре още да вървим,

към върховете бели,

ефира бял да поздравим и снежните кристали. (2)

Припев:

Хубостта на Божи свят,

белината, наш е цвят –

вечна сила има,

мрак я не обзима.

2. Нагоре още! Там цъфти

алпийска роза бяла,

зората белите лъчи в таз роза е изляла. (2)

Припев

3. Нагоре! Бяло Слънце днес

от изток ще изгрее –

емблема жива на онез, в които Бог живее. (2)

Припев

4. Нагоре – в тази белина!

Тя всъде ще изпълни,

и гибелната тъмнина в бял ден ще се превърне. (2)

Припев

5. Земята ще разхубавим,

на Рай ще я направим;

Небето ще развеселим и Бога ще прославим. (2)

Припев

На Христа запейте

1. Нови химни на Исуса

да запеем в тоя час,

Божи Син е Той предвечен

на Небето и във нас.

Наш Учител, наш водител,

истинският наш Живот,

Неговото крепко Име

да се слави в род и род.

2. На Христа запейте химни

нови в тоз тържествен час,

Той е Божи Син, изпратен

на Земята зарад нас.

Той живота Си положи

от греха да ни спаси,

като смъртник в гроба слезе

мъртвите да възкреси.

3. И когато се прослави,

нов завет ни даде Той,

най-великия от всички,

Любовта – закона Свой.

Благовествува и рече:

„Вий сте Мои, Аз Съм ваш,

хората са всички братя,

Бог Отец е татко наш.

4. Един друг се залюбете,

тъй се служи на Отца;

и Отец ви всички люби,

като Негови деца.

Аз Съм жив хляб от Небето,

Аз Съм истинска лоза,

Словото Ми опазете,

заживейте в Любовта!“

Нови дрехи

2. Той минава световете

и във тях се въплътява,

нови дарби да добие,

нов живот да устроява.

Тъй напредва той безкрайно

в красота неотразима

и достига светлината

тамо, де блаженство има.

3. Тъй прекрасно и премъдро

Господ всичко е направил

и без устрем и надежда

никого не е оставил.

И животът е приятен,

всекиму се пак той нрави,

всичко живо, що въздиша,

вечно Господа да слави!

Дишай дълбоко

2. Кога дълбоко дишаш, дете, ще имаш здраво, добро сърце. (2)

Здраво сърце, добро кръвообращение, силен стомах, здраво тяло ще имаш, дете. (2)

3. Кога дълбоко дишаш, дете, тялото ти изправено да е. (2)

Права стойка, бодра крачка, с поглед все напред. Дишай, дишай и пак дишай, дишай ти навред. (2)

Ангел вопияше

Тайната вечеря

Тебе поем

Песен на гласните букви

ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Фир-фюр-фен – Благославяй

Изгрява Слънцето

Сила жива, изворна

Благост

Сладко, медено

Блага дума

Аум

Венир Бенир

Сила жива

Скръбта си ти кажи

Грее, грее

Духът Божи

Махар Бену Аба

В мрак, в тъмнота

В зорите на Живота

Бог е Любов

Вехади

Вечер, сутрин

Имаше человек

Кажи ми Ти Истината

Благата песен

Мусала

Ходи, ходи

1. Ходи, ходи, ходи,

за водата ходи

сутринната роса,

през речица бистра,

по пътека чиста.

2. Капките дъждовни

също тъй поднасят

изобилна влага –

струя на живота.

Никнат семенцата,

пъпки се разтварят,

плодове узряват.

Всичко се събужда –

мощна е водата.

Тъги, скърби

Светъл ден

Нева санзу

Киамет Зену

Давай, давай

Мисли, право мисли

В начало бе Словото

Вдъхновение

Добър ден

Весел ти бъди

Запали се огънят

Бершид Ба

Малкият извор

Всичко в Живота е постижимо

Тъги, скърби са богатство

Духът ми шепне това

Сила, Живот, здраве

Красив е Животьт

Химн на Великата душа

Песен на зората

При всичките условия

Мога да кажа

Аз смея да кажа

Да имаш вяра

В пустинята на живота

Мога да любя

Сила, здраве е богатство

Зов на планината

2. Запявам аз песен чудна за слънцето;

бистри изворчета зашумяват.

3. И виждам аз връх, изправен пред мен стои.

Той зове ме кротко там нагоре.

Цветята цъфтяха

Той иде!

Песен на светлия път

Доще ден

Там далече

Денят идe

2. Мога аз да кажа, че обича ме Бог.

И слънчевите лъчи кротко шепнат това. (2)

3. Диша свежест зората, пробужда се денят.

Радост и надежда пълнят сърцата ни. (2)

Пролет

Подмладяване

Буря

Ранен час

Радост и скръб

Пролетна песен

Слънчева песен – Пчелна мушичка

Студът всичко дава

Езикът на Живата Природа

Правда

Скитах се по гори и планини

Обетована земя

Аин фаси

Духай, ветре

А бре, синко

Бащина песен – Угледна мома

Ставай, дъще

1. В летен ден в ранни зори

майка ми тихо се приближи.

Сладък глас блага дума

ми каза: “Ставай, дъще,

на нива трябва да се ходи.

Ставай, че баща ти вънка мен и тебе със колата чака. (2)

2. Слънцето щом изгрей,

ти на нивата трябва да си.

С’ сърп в ръка, с песен ти

деня срещни. Ставай, дъще,

слънце дома да не те завари.

Ставай, че моми и момци вси към нивата са веч тръгнали. (2)

3. Нива е, дъще, животът,

де доброто семе се сей.

Кат израстне, живот внася

то във нас. Ставай, дъще,

любовта днес мен и тебе чака.

Ставай, тя ни носи

своята нова жива премяна.

Ставай, че животът вънка мен и тебе с благост вече чака” (3)

ПЕСНИ, МЕЛОДИИ И ТЕМИ ОТ УЧИТЕЛЯ непубликувани до 1944 г.

Българска рапсодия

Българска идилия

Не ли думах

2. Да не ходи вечер, мамо, на чешмата

на момците пълни стомни да поднася,

росни китки да им обещава,

а на болни вечер из селото

нека тя вода разнася.

Наша Донка, мила мамо,

по душа е блага, кротка, милостива,

но сърце си трябва да научи, мамо,

момците да не посмива.

3. Сутрин рано на чешмата да отива,

в бели менци, мамо, вода да налива,

бодра, весела, засмяна, с чиста бяла риза,

с хубава премяна, та за пример тя да стане.

Кой я види как работи из селото,

как на всекиму помага,

да обикне и да прояви доброто

като тая душа блага.

Радост за душата

Мирът иде

Мирът иде II

Духай, ветре II

Марш на Светлите сили

Берхан-Ази

Песен на детето

Малкият планински извор

2. Нежни цветя край него цъфтят,

приказки чудни тихо редят.

Нимфи игриви тук танци плетат,

в губера росен стъпки трептят.

Нощем се оглеждат в извора звезди. (2)

И блика, дава той безспир.

Тъй дава Любовта.

В сърцето на човека изгрява Радостта. (2)

Бог е Любов II

Към „Фир-Фюр-Фен”

Кажи ми, светли Божи лъч

Кажи ми Ти Истината II

Кажи ми Ти Истината III

Свобода е потребна за душата

Вяра светла

Вяра светла II

Вяра светла III

Милост, благост

Аз мога да дишам

Играта на поточето

Малката буболечица

2. Тъй буболечката шепти

и се стреми по нанагорния път,

и пречките една след друга побеждава.

Безброй скали, поля, долини смело преминава

и все напред се тя към върха възвисява.

3. Тъй векове безброй летят

и времето я преобразява.

И тъй порасна тя – девица мила,

чиста роса, душа красива.

Творение на Бога,

разлива Мир и светла Радост по света.

Да бих Те слушал

Слушам

Радост

Писмото

Ме-хейн

2. Пробуждам се от сън дълбок

и те зова като дете.

Аз винаги вярвам, че ти

над мене с Любов бдиш майчина.

Житно зърно

Изворче

Молитва

Молитва

2. Господи, научи ме да любя всичко живо,

туй, което Ти създал си и да разнасям аз навред

Твоята нежност, радост и любов.

Да се науча Теб аз да служа, да благодаря.

Песен за двете сестри

Пролетна песен

Десет теми

Музикален момент

Мелодия 1 - Красив Живот

Мелодия 2 - В радостта на деня

2. Слънчевото ято

Бога благославя

и зари,

Божията слава

новия свещен Живот

да озари.

Целият всемир е Светлина

и Светлината

извор е на Радост,

Сила и Живот.

Припев:

Ето го, грее денят ...

Мелодия З

2. Когато се денят пробужда,

долавяме небесен зов –

вълнува ни и вдъхновява

за светъл и красив Живот.

Ще дойде той след бурите, борбите.

Земята ще залее Мир.

Могъща сила е Доброто,

ний вярваме ще победи.

Мелодия 4 – Озарение

1. Безгранична шир,

дивна красота и мир,

слънце за човешките души

носи свята Любовта безспир. (2)

2. Благ Живот струи

в топли слънчеви лъчи

и душите славят в Светлина

благия Отец на Любовта. (2)

3. Всичко е Любов,

Радост, Сила и Живот.

Свята Божия виделина

озарява тази красота. (2)

Гласът на Живия Господ (Новото възкресение)

Новото Битие – създаването на новия Адам

Първи Божествен ден

Втори Божествен ден

Трети Божествен ден

Четвърти Божествен ден

Пети Божествен ден

Шести Божествен ден

Седми Божествен ден

Вътрешният глас на Бога (медитация)

Една вечна Истина, която е Бог на Любовта

Химни на Слънцето

Молитва

Божията Любов ме озари

Песента на Ангелите

Господи, колко Те обичам!

Кажи ми, светли Божи лъч II

Моето Слънце днес ще изгрее

Ти ще сполучиш в Живота

Зора на Новия живот

Отче наш, не ни въвеждай в изкушение

Странник съм в този свят

ПРИЛОЖЕНИЯ

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

БРАТСКИ ПЕСНИ

1. Зората на Новия живот. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В изданието от 1949 г. вместо думата кивот (еврейски саркофаг за съхраняване на скрижалите с десетте Божи заповеди) в първи куплет е употребено: живот.

2. Излязъл е сеяч. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя.

3. Братство, единство. Музика и текст от Учителя.

4. Ще се развеселя. Музика от Учителя, текст от Книга на пророк Исаия 61:10.

5. Изгрява ден тържествен. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя.

6. Благославяй. Музика и текст от Учителя.

7. Събуди се, братко. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя.

8. Любовта е извор. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на Любовта.

9. Стани, стани. Музика и текст от Учителя.

10. Страдна душо. Музика от Учителя, текст от Михалаки Георгиев. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на душата, а за всеки от петте куплета е посочено, че съответства на една от основните добродетели – Добро, Правда, Любов, Мъдрост и Истина.

11. Изгрей ти, мое Слънце. Музика от Учителя, текст от Стоян Русев (Дядо Благо).

12. Шуми. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. Ладанчица – умал. от ладанка – девойка, изпълняваща обредни песни и танци срещу Васильовден, посветени на езическата богиня Лада.

13. При източника. Музика и текст от Иван Толев. Източник (рус.) – извор.

14. Напред да ходим. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е наречена Марш на Братството при екскурзии.

15. На Учителя. Музика и текст от Борис Хаджиандреев, Ямбол, 1915 г. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Ученикът Христов и вместо Господи, Ти мой Учител е употребено: О, Господ мой и Учител. В някои популярни версии на песента последният стих от четвърти куплет се изпълнява: и след (със) Тебе ще вървя.

16. Милосърдието. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо). Нега (рус.) – блажество, нежност.

17. Сърдечен зов. Музика от Атанас Д. Ковачев, композирана на Добро поле през Първата световна война, 1917 г., по мотив от Учителя, текст от Илия Зурков.

18. Благословен Господ. Музика и текст от Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Малкото славословие.

19. За Небесния цар. Музика и текст от Учителя, 1888 г., с. Хотанца, Русенско. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Сионски марш.

20. Време е да вървим. Музика и текст от ученик.

21. Поздрав на Учителя. Музика и текст от Елена Казанлъклиева.

22. Сине мой, пази Живота. Музика от Иван Г. Попов, текст от

Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 май 1922 г.

23. Росна капка. Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 1 август 1921 г.

24. Аз съм бялото кокиче. Музика от Христо Дързев, текст от Пенчо

Славейков. В някои популярни версии на песента в припева на първи куплет вместо Зла ме мащеха събуди се изпълнява: Мен ме Слънцето събуди. Текстът на припева на трети куплет е добавен по-късно от ученик.

25. Напред, чада, напред. Музика и текст от ученик.

26. Славейчета горски. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 20 април 1922 г.

27. Небето се отваря. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 февруари 1918 г.

28. О, Учителю благати. Музика и текст от Люба Ив. Радославова.

29. Дързост в Христа. Музика и текст от ученик, записана на 1 август 1921 г. Мир (ост.) – свят; конец (ост.) – край.

30. Слава Божия. Текст и музика от Мария Тодорова по Псалм 115

31. Към Сион. Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 15 юни 1921 г.

32. Слънцето на Любовта. Музика и текст от ученик.

33. Ти си проявената Любов. Музика и текст от Мария Савова.

34. Идват дни на Радост. Музика и текст от Надежда Куртева.

35. Към Рила. Музика от Чудомир Кантарджиев, текст от Маргарита Недялкова.

36. Псалом 91. Музика от Христо Дързев, текст от Псалтир, Псалм 91.

37. На белия цвят. Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 9 април 1922 г.

38. На Христа запейте. Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 15 март 1921 г.

39. Нови дрехи. Музика от Иван Кавалджиев, записана на 1 юни 1922 г.

40. Дишай дълбоко. Музика и текст от Пеньо Ганев.

41. Ангел вопияше. Български църковен напев, много популярен в началото на века. Песента е нотирана от Барнаби Браун, Шотландия, по изпълнение на Весела Несторова през 1993 г. Ангел вопияше (чсл.) - Ангел викаше. Черковнославянският текст, трансформиран на съвременен български, звучи така: Ангел викаше на благодатната (Божия майка): чиста Дево, радвай се! и пак ти казвам: радвай се! Твоят Син възкръсна от гроба на третия ден след смъртта и мъртвите възкреси: хора, веселете се! Прослави се, прослави се, Йерусалиме (християнска Църква), защото славата Господня над теб възсия: тържествувай сега и весели се, Сионе! Ти, Чиста, радвай се, Богородице, за възкресението на родения от Теб.

42. Тайната вечеря. Музика и текст от Весела Несторова, одобрени от Учителя. Преводът на първия стих е: „Всичко е светло, всичко е осветено в Моята (на Христа) Виделина.“

43. Тебе поем. Български църковен напев, популярен в Бялото Братство.

44. Песен на гласните букви. Гласово упражнение от Учителя.

ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ

45. Фир-Фюр-Фен – Благославяй. Дадена на 21 август 1922 г. на събора във Велико Търново в беседата „Музика, работа и пост“. Тази песен е за тониране и лекуване – регулира теченията на силите в човека, поставя го в хармония с Битието. Думите са на стар свещен език, не могат да се преведат буквално; Учителя им дава само приблизителен и частичен превод: Без страх и без тъмнина! Фир-фюр – това, което ръководи човека; фен отстранява препятствията и пречиства; Тао обгражда, пази човека като среда, в която е потопен; Тао е Абсолютното, Непроявеното, Безграничното; Би – това, което се проявява; Аумен – всички качества, които се съдържат в Божественото – всичко, което трябва да израсне и да се прояви в своята пълнота. Фир-фюр-фен е ритмично изречение; това са ритмични думи със силни вибрации от естество, което може да събуди нещо ново в съзнанието на хората, потънали в материалния живот.

46. Изгрява Слънцето. Дадена на 22 октомври 1922 г., Общ окултен клас, II година, 4-а лекция. Учителя казва: „Тук със съвършена простота в тонове и думи е създадена величествената картина на изгряващото Слънце. В окултната музика никога не се допускат думи и тонове с две значения. Песента Изгрява Слънцето е образец в това отношение.”

47. Сила жива, изворна. Дадена на 12 октомври 1922 г., Общ окултен клас, II година, 2-а лекция. Учителя казва: „Тоновете на тази песен показват движение, извиране нагоре и разширяване. Потиснатото в човека се освобождава, дава му се ход и правилно движение. За да може човек да изпее това упражнение, той трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Думите зун-мезун в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, те са мярка; ту-мето има едно от най-красивите съдържания.

48. Благост. Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г.,

Общ окултен клас, III година, 10-а лекция, а цялата песен – на

26 декември 1923 г. Учителя казва: „Силата на тази песен е в

нейния ритъм. Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на

човешкото сърце.”

49. Сладко, медено. Дадена на 29 октомври 1922 г., Общ окултен клас, II година, 5-а лекция. Това е положително упражнение, всеки образ тук е активен.

50. Блага дума. Дадена на 5 ноември 1922 г., Общ окултен клас,

II година, 6-а лекция.

51. Аум. Дадена на 2 декември 1925 г. Това упражнение човек трябва да съхрани свещено у себе си. То е взето от стара свещена песен. Учителя казва: „Ако бих ви дал тази песен тъй, както е в минорна гама, вие не ще можете да издържите на нейните вибрации – те ще изменят пулса на сърцето ви.“ Учителя е предал песента в мажор. Учителя казва: „Има свещени думи, каквато е и думата Аум, които трябва да се произнасят често, даже и да не се разбира смисълът им. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете Аум няколко пъти – тя е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.”

52. Венир Бенир. Дадена на 5 ноември 1922 г., Общ окултен клас, IІ година, 6-а лекция. Венир Бенир е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Мистичното значение на песента е следното: Венир Бенир – Ти, Велики, който благославяш всички и всичко. Бихар Бенум – Да бъде благословен. Ил Беют – Боже, благослови Великото, младостта, началото на Живота. Ил Безут – Благослови младия, начеващия, Божествения живот, благослови Божественото, което зачева в душата – диханието на Бога, което сме приели първоначално. Он Беют – Той е сам, Единственият, който благославя. Ил Безут, Он Беют – Той е всичко, Той е навред. Зун Мезун – Целият наш Живот. Бином Ту Мето – Сега така да бъде! Това е отношението на великото към малкото – душата. И малкото се изпълва с мисъл за великото, за Бога; душата си спомня времето, когато е приела първия дъх от Божието дихание. (По Учителя, Общ окултен клас, 8 май 1940 г.).

53. Сила жива. Дадена на 19 ноември 1922 г., Общ окултен клас, II година, 8-а лекция.

54. Скръбта си ти кажи. Дадена на 19 ноември 1922 г., Общ окултен клас, 11 година, 8-а лекция. Сила жива и Скръбта си ти кажи са две части на едно окултно упражнение. Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът. Това е български народен мотив; той е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните – имате една много приятна картина. В българската народна песен тези игриви хороводни песни са произлезли все от изворни места. „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи“ – в този откъс имаме една негативна дума скръбта. Винаги щом някой скърби, в ума и в сърцето му има тъмнина, няма Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето е, което лекува.“

55. Грее, грее. Дадена през пролетта на 1924 г.

56. Духът Божи. Дадена на 13 ноември 1922 г., Общ окултен клас, II година, 7-а лекция. Тази песен Учителя нарича окултен преход – тя ни въвежда в окултната музика.

57. Махур Бену Аба. Дадена на 3 декември 1922 г., Общ окултен клас, II година, 10-а лекция. Това упражнение Учителя е нарекъл Молитва на ученика. Трябва да се пее концентрирано, изразително и с мекота. Махар значи Великият, Бену – Онзи, който благославя, Аба – Баща на всичко. Идеята за Махар Бену Аба Учителя е дал образно така: „Махар е естествено движение надолу. Бену е възлизане нагоре. Аба значи, че си се изкачи вече на мястото, към което се стремиш. Там е равно, има простор и можеш да се движиш. Това означава, че има три положения: слизане, изкачване и естествено движение, където препятствията могат да се премахнат. Препятствията произлизат от слизането и изкачването. При Аба ходът става естествен. То означава, че отиваш на работа. Махар е най-приятното място, където можеш да слезеш. Бену е най-приятното високо място, където можеш да се изкачиш. Аба е най-приятното равно място, където можеш да работиш и живееш.“ (12 декември 1941 г., Младежки окултен клас, XXI година, 12-а лекция).

58. В мрак, в тъмнота. Дадена на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, V година, 16-а лекция. Тази песен е втората част от упражнението Махар Бену Аба и е негов превод. Образно в мрак, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа.

59. В зорите на Живота. Дадена на 3 декември 1922 г., Общ окултен клас, ІI година, 10-а лекция.

60. Бог е Любов. Първата част на песента е дадена на 10 декември 1922 г., Общ окултен клас, ІІ година, 11-а лекция, а втората, Ний ще ходим – на 17 декември 1922 г., в следващата лекция на същия клас. Това упражнение е картинно, образно. Започва се съвсем тихо. Силата на песента е в преживяването. Човешката душа възприема отгоре вечната симфония, която иде от цялата вселена като славословие на Безграничния. Това е изразено в първата част – Бог е Любов. Тази симфония изпълва човешката душа, преобразява я и тогава тя радостна отправя своя зов нагоре; това е изразено във втората част – Ний ще ходим.

61. Вехади. Дадена на 17 юни 1925 г., Общ окултен клас, IV година, 28-а лекция. Думата Вехади означава започване на определена работа. Мотивът е малък пасаж от една свещена песен.

62. Вечер, сутрин. Дадена на 10 декември 1924 г., Общ окултен клас, IV година, 9-а лекция.

63. Имаше человек. Дадена на 30 октомври 1927 г., Общ окултен клас, VII година, 6-а лекция.

64. Кажи ми Ти Истината. Дадена на 26 ноември 1924 г., Общ окултен клас, IV година, 7-а лекция.

65. Благата песен. Дадена на 27 март 1929 г., Общ окултен клас, VIII година, 32-а лекция. Тази песен е превод от старинен език и е озаглавена Хади – х’ензи; в превод на български тези думи означават Благата песен. В нея е очертан един гладък път без препятствия.

66. Мусала. Дадена на 3 декември 1922 г., Общ окултен клас, II година, 10 -а лекция.

67. Ходи, ходи. Дадена на 23 април 1924 г., Общ окултен клас, III година, 27-а лекция. Текстът на втори куплет е от Стоянка Илиева.

68. Тъги, скърби. Дадена на 16 април 1924 г., Общ окултен клас, ІІІ година, 26-а лекция. Когато изпеете това упражнение, ще почувствате ободряване.

69. Светъл ден. Дадена на 16 април 1924 г., Общ окултен клас, III година, 26-а лекция.

70. Невасанзу. Дадена на 1 май 1929 г., Общ окултен клас, VIII година, 37-а лекция. Песента е написана в източен стил, думите и са взети от прастар свещен език. Сричките са подредени така, че служат за проводник на сили; ако те се преведат, ще изгубят силата си.

Песента показва духовен път, който не е гладък, има препятствия. Тук човек трябва да слезе от височина в долина, за да разреши някой труден въпрос в Живота. Тя е от песните на адептите, чиято музика е създадена много време преди сегашната.

71. Киамет Зену. Дадена на 8 декември 1926 г., Общ окултен клас, VI година, 12-а лекция. Киамет Зену означава, че влизаш в едно красиво място – толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си. Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането. Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен.

72. Давай, давай. Дадена на 28 декември 1926 г., Общ окултен клас, VI година, 15-а лекция. Тази песен е силен мотив, който събужда в съзнанието ред образи и картини. Тя поражда у човека подтик да дава, да сее в нивата на Живота. Когато пееш Давай, давай, казваш: „Аз трябва да давам“. Който дава чисто пшеничено семе, същото ще се върне при него. Давай, давай почва от тона ла, който символизира извора – значи ти си извор, трябва да течеш. Ти си се свил – стани, свърши каквато и да е работа. Понятието Давай, давай има много широк смисъл.

73. Мисли, право мисли. Дадена на 6 юни 1926 г., Младежки окултен клас, V година, 30-а лекция. Силата на човека е в свещените мисли, които той храни у себе си за Живота. Докато човек пази свещени мисли у себе си, и те ще го пазят; престане ли да ги пази, падането му е неизбежно. Тази песен се пее с движение на ръцете.

74. В начало бе Словото. Дадена на 5 ноември 1924 г., Общ окултен клас, IV година, 4-а лекция. Текстът на тази песен е взет от Евангелие от Йоана 1:1-5. Първите два стиха изразяват действие на Духа, третият стих – действие на ума, четвъртият стих – действие на сърцето, а петият стих изразява материалния свят. Тъмнината представлява материалния живот, в него прониква Светлината. Из Божественото начало на нещата е излязло Словото във величествената си красота. В начало бе Словото и Словото бе у Бога – този стих е много важен; когато стане човек сутрин, ще го прочете, ще го изпее и ще мисли върху него, докато в ума му дойде Светлина и той възприеме тази велика идея. Тогава неговото сърце ще се преобрази – ще стане по-меко, умът му ще се преобрази – ще започне да мисли по право. Тази песен изразява новата насока, която иде в музиката – тя е музика на Любовта.

75. Вдъхновение. Дадена на 10 декември 1924 г., Общ окултен клас, IV година, 9-а лекция.

76. Добър ден. Дадена на 11 септември 1933 г.

77. Весел ти бъди. Дадена на 21 август 1929 г., Рила, Седемте рилски езера.

78. Запали се огънят. Дадена на 8 август 1933 г., Витоша, Бивака Ел Шадай.

79. Бершид Ба. Дадена през декември 1932 г. Заглавието е първите думи на Стария завет, книга Битие, и на староеврейски означава началото на нещата.

80. Малкият извор. Дадена на 21 януари 1925 г., Общ окултен клас, IV година, 16-а лекция. Песента събужда детската чистота у човека. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството Божие.“

81. Всичко в Живота е постижимо. Дадена през 1933 г.

82. Тьги, скърби са богатство. Дадена на 7 декември 1927 г., Общ окултен клас, VII година, 7-а лекция. Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите. Веднъж може да се изпълни тихо, а втория път – по-силно. Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение. С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика.

83. Духът ми шепне това. Дадена на 19 януари 1934 г., Младежки окултен клас, XII година, 14-а лекция.

84. Сила, Живот, здраве. Дадена на 7 януари 1932 г.

85. Красив е Животът. Дадена на 19 ноември 1941 г.

86. Химн на Великата душа. Дадена през лятото на 1933 г. Песента загатва за онова вътрешно Слънце, което работи във всички същества и ги повдига от тъмнина към Светлина, от смъртта към Живота, от робство към Свобода. Завършва с радостен химн за Великото Едно, което стои в основата на всичко.

87. Песен на зората. Дадена през 1930 г.

88. При всичките условия. Дадена на 4 ноември 1934 г.

89. Мога да кажа. Дадена на 20 март 1937 г. Тук се разбира не физическото Слънце, а Божественото слънце, което изгрява. Щом Божественото слънце изгрее, освежава ума и сърцето.

90. Аз смея да кажа. Дадена на 1 септември 1935 г. Аз смея да кажа, че Слънцето е светло – светло е там, дето има Разумност. Под думата Светлина се разбира един разумен свят, където всичко е възможно. Всички Разумни същества, щом се представиш пред тях, са готови да ти помогнат.

91. Да имаш вяра. Даена на 9 октомври 1936 г.

92. В пустинята на живота. Дадена през 1934 г.

93. Мога да любя. Дадена през 1942 г.

94. Сила, здраве е богатство. Дадена на 3 януари 1940 г.

95. Зов на планината. Дадена през 1937 г.

96. Цветята цъфтяха. Дадена на 22 януари 1941 г. Цветът, който се е отворил, може да възприеме слънчевите лъчи. Умът и сърцето на човека трябва да се отворят за Божествените блага – тогава ще имат истинска придобивка.

97. Той иде. Започната на 7 януари, завършена на 5 февруари 1939 г.

98. Песен на светлия път. Дадена през 1942 г.

99. Доще ден. Дадена на 7 февруари 1940 г.

100. Там далече. Дадена през 1937 г.

101. Денят иде. Дадена на 18 февруари 1938 г. Текстът на втори и трети куплет е от Стоянка Илиева.

102. Пролет. Дадена на 8 януари 1942 г. Тази песен Учителя дал на една сестра, учителка, за да научи своите ученици да я изпълняват.

103. Подмладяване. Дадена на 8 септември 1943 г.

104. Буря. Дадена на 15 декември 1935 г. Тази песен напомня, че у човека има една Божествена сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази сила, ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват, и ще може да издържи на техните удари.

106. Радост и скръб. Започната на 9 ноември, завършена на 16 ноември 1933 г. В песента е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят.

107. Пролетна песен. Съставена от ученици по мотиви от Учителя през февруари 1935 г.

108. Слънчева песен – Пчелна мушичка. Дадена през февруари 1935 г. Тази песен е добавка от Учителя към Пролетна песен, счита се за нейн завършек.

109. Студът всичко дава. Започната на 5 януари, завършена на 16 януари 1934 г. Когато човешкото съзнание се екове от вътрешния студ на омразата, тъмнината, егоизма, ограничението, то чрез външния студ – неблагоприятните условия, противоречията, мъчнотиите, борбите, страданията – човек идва до вътрешно просветление, издига се в един по-висок свят, символизиращ се с настъпването на пролетта.

110. Езикът на Живата природа. Започната на 18 октомври, завършена на 19 октомври 1933 г. Чрез красиви символи и картини, взети от живота на Природата, се описват вътрешните преживявания на душата.

111. Правда. Дадена на 15 април 1943 г.

112. Скитах се по гори и планини. Дадена през 1933 г.

113. Обетована земя. Дадена на 27 януари 1933 г. Тази песен е близка до душите на всички, които напускат стария живот и се отправят към красивия живот на Светлината, Радостта и Истината.

114. Аин фаси. Дадена на 7 октомври 1931 г. Текстът е предаден на древен свещен език. Основната идея на тази песен е: Ти, който си основа на всичко, Ти, който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен! Нека да живея в Твоята Светлина, в Твоята Любов! Колко желая да вървя в Твоите стъпки! Целият ми живот да бъде за Твоя слава!

115. Духай, ветре. Песента се състои от два дяла, дадени по различно време. Първият дял е даден през 1944 г. в с. Мърчаево, вторият дял, Хай-ди-ди, е даден на 30 декември 1942 г. в София, Изгрева. Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино!

116. А бре, синко. Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота.

117. Бащина песен – Угледна мома. Дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост.) – глинен съд за вода; гумно (ост.) – равно място за вършеене на жито, харман.

118. Ставай, дъще. Дадена през 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първична чистота. Много от българските народни песни имат окултен произход.

ПЕСНИ, МЕЛОДИИ И ТЕМИ ОТ УЧИТЕЛЯ, НЕИЗДАВАНИ ДО 1944

119. Българска рапсодия. Дадена през 1934 г. Редакция на Мария Тодорова. Тук в красиви български мотиви Учителя е пресъздал най-възвишените образи от българския народен епос. В тях е вложена дълбока символика – това е мистичният път на човешката душа, която се стреми да влезе в допир с Божествената Любов.

120. Българска идилия. Нотирана от магнетофонен запис на изпълнение на Петър Камбуров, редактирана от Георги Стратев, Йоана Стратева и Станка Желева. Учителя я предава лично на П. Камбуров през февруари 1920 г. на ул. „Опълченска“ № 66.

Идилията описва копнежа на българската душа към вечното и великото в Живота – тя иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, да постигне вечната Правда, вечната Любов, която изпълва Битието. Тя съзира съществуването на един красив свят у себе си и иска да го направи реалност.

121. Не ли думах. Дадена на 27 октомври 1943 г., София, Изгрева.

122. Радост за душата. В ръкопис на Методи Шивачев песента е озаглавена Чисти бъдете (към „Сладко медено”).

123. Мирът иде. Мелодията е дадена от Учителя през 1918 г. На ул. „Опълченска“ № 66, три дни след това (29 септември 1918 г.) България излиза от Първата световна война. По-късно Учителя допълва мелодията (21 декември 1933 г.).

124. Мирът иде II. Адаптирана от Ирина Кисьова и Лиляна Табакова. Текстът е написан от Стоянка Илиева по желание на Учителя през юли 1934 г. Тогава Учителя е казал: „Мирът иде, но трудно ще дойде. Затова ние го търсим и го викаме с мелодия.“

125. Духай, ветре II. Първата част, Божието слънце грее днес, е дадена на 25 декември 1942 г.; втората част, Хай-ди-ди... е дадена на 30 декември 1942 г. Тази песен първоначално е дадена от Учителя в този вид; по-късно, по желание на някои ученици, Учителя е изменил първата и част и така е публикувана в изданието от 1944 г.

126. Марш на Светлите сили. Дадена на 27 май 1936 г. Победен марш на Светлите ангелски сили в Живата природа, които шестват със своя характерен ритъм. С тази музика човекът се издига към Ангелския свят.

127. Берхан-Ази. Дадена през 1936 г.

128. Песен на детето. Дадена през 1934 г. Учителя казва: „Тук е представено детето, което се мъчи да излезе от коритото – майката го залъгва, но то не е доволно. Най-сетне иде победата – детето излиза от коритото и е изпълнено с радост от това, то играе. По-късно детето отива на училище, учи се и получава читанка. То казва на читанката: „Както победих коритото, така ще победя и теб. Макар че срещам големи затруднения, и тях ще превъзмогна, но вече по друг начин.“ В отделните части на пиесата са изразени различните преживявания на това дете. Те символизират етапите, които преминава човешкото съзнание по пътя на своето пробуждане.”

129. Малкият планински извор. Дадена на 27 март 1937 г., София, Изгрева. Текстът е от Стоянка Илиева.

130. Бог е Любов ІІ. Дадена на 25 февруари 1934 г., София, Изгрева.

131. Към „Фир-Фюр-Фен“. Дадена е в първите години на Школата.

132. Кажи ми, светли Божи лъч. Дадена на 19 декември 1923 г., Общ окултен клас, III година, 10-а лекция. Учителя казва: „Това упражнение засега можем да оставим незавършено – то е за бъдещата култура. Вторият стадий на музиката е свободното пеене. При това пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем по друг начин да се мени и ударенията на думите имат особено съчетание. При свободното пеене, ако човек не е въодушевен, не може да пее.“

133. Кажи ми Ти Истината ІІ. Включва оригинала от 1924 г. С продължение, дадено от Учителя през май 1942 г.

134. Кажи ми Ти Истината IІI. Включва оригинала от 1924 г. С инструментално соло от Симеон Симеонов.

136. Вяра светла. Дадена от Учителя в първите години на Школата.

137. Вяра светла II. Друга мелодия, дадена в лекция на Общия окултен клас.

138. Вяра светла ІІІ. Непубликуван досега вариант на песента.

139. Милост, благост. Дадена от Учителя на ученичка в първите години на Школата.

140. Аз мога да дишам. Музика и текст от Учителя, дадена през 1938 г.

141. Играта на поточето. Дадена през 1933 г.

142. Малката буболечица. Дадена на 27 май 1933 г.

143. Да бих те слушал. Дадена на 14 март 1940 г.,София, Изгрева.

145. Радост. Дадена на 27 април 1935 г., София, Изгрева.

146. Писмото. Музика и текст от Учителя, дадена през 1926 г.

147. Ме-хейн. Дадена на 29 януари 1941 г., текст от Стоянка Илиева.

148. Житно зърно. Тема от Учителя, дадена на 19 януари 1942 г., разработена от Весела Несторова и завършена на 4 февруари 1942 г.

149. Изворче. Музика от Весела Несторова, текст от Учителя.

144. Молитва. Музика и текст от Учителя, дадена на 13 октомври 1940 г.

145. Молитва. Мелодията е дадена от Учителя на 3 септември 1940 г., текст от Йоанна Стратева.

152. Песен за двете сестри. Дадена по време на евакуацията в с. Мърчаево през 1944 г.

153. Пролетна песен. Дадена на 9 март 1933 г., София, Изгрева; текст от Олга Славчева.

154. Десет теми. (1) Весел мотив, хрумнал на Учителя по време на студентските му години в Америка. В изданието от 1949 г. Е публикувана със заглавие Тема 3. (2) В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Тема 6. (3) Дадена на 27 януари 1933

г. (4) Дадена на 5 юли 1938 г. (5) Дадена от Учителя по фразата Ний ще се подмладим. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Тема 32. (6) и (7) Дадени на 28 май 1941 г., Общ окултен клас, по темата Аз ще пазя Топлината, която внасят в моето сърце Божиите блага. В изданието от 1949 г. са публикувани съответно със заглавия Тема 37 и Тема 38. (8) Дадена в първите година на Школата, в изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Тема 42. (9) Дадена от Учителя в първите години на Школата, в изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Тема 28. (10) Дадена на 27 и 29 януари 1933 г., София, Изгрева. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Вариации.

155. Мелодия 1 - Красив Живот. Дадена през 1933 г., текст от Стоянка Илиева. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Мелодия 13.

156. Мелодия 2 - В радостта на деня. Дадена през 1933 г. Съвременният текст е от Калинка Станчина. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Мелодия 13.

157. Мелодия 3. Дадена на 5 ноември 1943 г., Младежки окултен клас, XXIII година, 5-а лекция. Текст от Стоянка Илиева. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Мелодия 31.

158. Мелодия 4 - Озарение. Дадена на 17 ноември 1934 г. Съвременният текст е от Калинка Станчина. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Мелодия 15 и Мелодия 34.

159. Гласът на живия Господ – Новото възкресение. Тази и още единадесет песни са нотирани по памет от оперната певица Лиляна Табакова, след това са изпълнени пред Учителя за окончателно одобрение и са публикувани за първи път през 1949 г. Характерно за тях е, че са пропити с дълбока мистика и изразяват нови мелодични интонации в творчеството на Учителя. При даването им Учителя е споменал за нова музикална форма, като образец и основа на бъдещата музика. Такова загатване е правено от него и друг път (Общ окултен клас, III година, 10-а лекция, 1923 г.), когато е предавал песента Кажи ми, светли Божи лъч, останала незавършена (вж. стр. 167). За да се пеят добре тези песни, е необходим мистичен елемент, т.е. те трябва да се изпълняват с благоговение, искреност, простота, чистота и образност.

160. Новото Битие. Създаването на новия Адам. Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г., Втори Божествен ден – 28 юли 1942 г., Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г., Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г., Пети Божествен ден – 30 май 1943 г., Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г. и Седми Божествен ден – 15 септември 1943 г. Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид. Първото Битие, написано в Библията, символизира стария живот. Старият Адам е съгрешил; на музикален език казано, той е взел фалшиво тона фа, който отговаря на материалното в света. Новият Адам ще поправи грешката на стария – той вече няма да греши, няма и да умира. На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса. Седемте Божествени дни от Битието отговарят на седемте тона на гамата. Така Първият Божествен ден започва с тона до. Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на безсмъртие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя).

161. Вътрешният глас на Бога – Дадена на 21 януари 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Според нея Учителя казал: „Тези думи са на ватански език. Означават: „Люби и свободен бъди. Слушай вътрешния глас на Бога. Върви напред и не се колебай в пътя си.“

162. Една вечна Истина, която е Бог на Любовта. Дадена на 18 април 1943 г. от Учителя ня Лиляна Табакова. Текстът е на старинен свещен и непреводим език, в нея се говори за Първата велика душа, носителка на Любовта. Тази песен трябва да се изпълнява като медитация – съсредоточено, с мистично вглъбяване.

163. Химни на Слънцето. Дадена на 5 май 1942 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Учителя казва: „С тази песен ще посрещате изгряващото Слънце – тя е молитва при изгрев. Това е един величествен химн на всички слънца, той се пее и от Ангелите.“

164. Молитва. Дадена от Учителя на Лиляна Табакова, изпълнява се заедно с Химни на Слънцето.

165. Божията Любов ме озари. Дадена на 13 март 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова.

166. Песента на Ангелите. Дадена на 15 април 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Учителя казва: „С помощта на тази песен може да се свържете с Ангелите, да пеете като тях, да се молип като тях и да станете като тях – да славите Божието име и да вършите Волята Му тук на Земята и горе на Небето.“

167. Господи, колко Те обичам! Дадена на 22 август 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова.

168. Кажи ми, светли Божи лъч II. Дадена на 26 май 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Включва текст от песен под същото заглавие, дадена през 1923 г.

169. Моето Слънце днес ще изгрее. Започната в Младежки окултен клас, 29 октомври 1943 г. София, Изгрева, завършена в с. Мърчаево на 17 август 1944 г. Нотирана от Лиляна Табакова.

170. Ти ще сполучиш в Живота. Дадена на 24 януари 1941 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Учителя казва: „Когато човек пее и мисли за Ангелите, за техния изключително красив живот, винаги ще сполучва в Живота.”

171. Зора на Новия живот. Дадена на З юни 1941 г. от Учителя на Лиляна Табакова.

172. Отче наш, не ни въвеждай в изкушение. Дадена от Учителя на 17 август 1944 г. в с. Мърчаево, нотирана от Лиляна Табакова.

173. Странник съм в този свят. Изпята от Учителя на Витоша, на Бивака „Ел-Шадай“, 16 юни 1941 г. Нотирана от Лиляна Табакова. Тази песен е молитвата на Учителя, който беше странник в този свят. Чужд за всички на Земята и за всичко земно, той познаваше само Бога – само към Него отправи той своето упование и своята молитва. И Господ Бог прие тази молитва и я превърна в реалност за живота на Земята.

РЕЧНИК НА МУЗИКАЛНИТЕ ТЕРМИНИ

a tempoв темпо (връщане в предишното темпо след отклонение); темпо – скоростта на пулсацията
accelerando (accel.)ad libitum[ачелерандо] забързване, ускоряване по желание, свободно (без фиксирано темпо)
Adagioбързо (букв. „весело“, но като музикално указание означава не настроение, а темпо)
Allegro vivace[Алегро виваче] по-бързо от Allegro; вж. Vivace
Andanteспокойно, букв. „ходом“; малко по-бавно от Moderato
Andante sostenutoAndantinoмалко по-бавно от Andante; вж. Sostenuto (умалително от Andante) – спокойно, но малксо по-подвижно от Andante
Animatoоживено
Attacca[атака] указва, че веднага започва следващата част на циклична творба – в случая следващата песен
cantabilенапевно
D.C. (da capo)отначало; песента се изпълнява втори път
D.C. al Fineотначало до думата Fine (край)
D.C. con ripetizione(-ni)[да капо кон рипетиционе] отначало с повторението (-ята)
D.C. senza riptizione(-ni)[...сенца...] отначало без повторението(-ята)
D.S. al Fine[дал сеньо ал фине] от знака ($) до думата
(dal segno...)Fine (край)
еи; напр. rit. e morendo – забавяне и замиране
espressivo[еспресиво] изразително
Fineкрай (вж. D.C. al Fine)
Graveмного бавно, букв. тежко
grazioso[грациозо] грациозно
Largamenteразширено, забавено
Larghetto[ларгето] (умалително от Largo) – бавно, но не колкото Largo
Largoбавно, букв. широко
Lentoбавно, букв. протяжно
L’istesso tempo[листесо...] същото темпо
Maestoso[маестозо] величествено, тържествено
Menoпо-малко, не толкова
Meno mossoпо-бавно (букв. „по-малко подвижно“)
Mossoподвижно
Moderatoумерено
Piùповече, по-
Più mossoпо-бързо
Pocoмалко (като степен)
poco a pocoмалко по малко, постепенно
rallentando (rall.)забавяне (по-голямо, отколкото ritardando)
recitativo[речитативо] речитатив, рецитация; пеене, наподобяващо говор
risoluto[ризолуто] решително
ritardando (rit.)забавяне
ritenuto (rit.)забавяне, сдържане
rubatoритмически свободно изпълнение (букв. откраднато)
senza[сенца] без
senza misura[сенца мизура] без размер, без тактове
Sostenutoсдържано (за темпо)
Tempo di marcia[... марча] темпо на марш
Tempo di valzer[... валцер] темпо на валс
Tempo I[темпо примо] началното темпо (след промяна на темпото)

Бисквитки

Използваме необходими бисквитки за сигурност и функционалност и незадължителни аналитични бисквитки. Прочетете нашата политика за бисквитките.

Грешка Презареди 🗙